Любопитно

https://iskamdaznam.com/balduin-iv-prokazhenijat-kral-na-jerusalim/

https://iskamdaznam.com/graf-ignatiev-diplomatat-kojto-beljaza-balgarskata-sadba/

Последният викинг на Втората световна война ​Представи си хаоса на Втората световна война. Светът е оглушен от рева на тежки картечници, небето е черно от бомбардировачи, а земята трепери под веригите на стоманени танкове. Войната е станала индустриална, механична и безлична. Но сред целия този технологичен ад, един мъж решава да води своя собствена, много по-лична битка. ​Неговото име е подполковник Джон „Джак“ Чърчил, но войниците му го наричат просто „Лудият Джак“. Докато другите офицери стискат автомати „Томпсън“ или пистолети, Джак слиза на бойното поле въоръжен с неща, които принадлежат на музей, а не на фронта: шотландски палаш (тежък меч с широк кош), английски дълъг лък и комплект гайди. Неговата философия е проста и той често я повтаря на изумените си колеги: „Всеки офицер, който влиза в бой без своя меч, е неправилно облечен.“ ​Легендата му започва да се пише с кръв през май 1940 г. във Франция. Британците отстъпват, притиснати от немската военна машина. Край село л'Епинет отрядът на Джак устройва засада. Немците наближават, очаквайки изстрели от пушки. Вместо това, въздухът изсвистява. Джак се изправя и пуска стрела от лъка си, която пронизва немския фелдфебел право в гърдите. Това е момент, който сякаш спира времето – единственият потвърден случай през цялата война, в който враг е повален с лък. Преди немците да осъзнаят какво се случва, Лудият Джак вече размахва меча си и повежда атаката. ​Но това е само началото. Година по-късно, по време на десанта във Вогсьой, Норвегия, сцената е още по-сюрреалистична. Докато десантните лодки порят ледените вълни под дъжд от куршуми, на носа на водещата лодка стои Джак. Той не се крие. Той свири на гайдата си „Маршът на мъжете от Камерън“. Мелодията, писклива и пронизваща, се чува ясно над грохота на експлозиите. В момента, в който килът опира пясъка, гайдата замлъква, мечът излиза от ножницата с металически звън и Чърчил се хвърля пръв в огъня, сякаш е безсмъртен. ​Върхът на неговата безумна смелост обаче идва в Италия, през 1943 г., при прохода Пиголети. В една тъмна нощ, Джак решава, че няма нужда от цял взвод. Взима със себе си само един ефрейтор и изчезва в мрака. Въоръжен единствено с меча си и с пълната липса на страх, той започва да обикаля вражеските постове. Използвайки тъмнината, той изкача пред смаяните германци с извадено острие. Психологическата атака е толкова силна, че войниците се предават един след друг. До сутринта, Лудият Джак се връща в лагера, водейки колона от 42-ма пленени немци и носейки техните оръжия, натоварени на гръб. Той ги е пленил без да изстреля и един куршум – само с рева си и блясъка на стоманата. ​Късметът му изневерява чак в Югославия. По време на една отчаяна мисия, той остава последният оцелял на позицията си. Когато немците го обграждат, той не стреля. Той просто свири на гайдата си тъжната мелодия „Will Ye No Come Back Again?“, докато граната не го поваля в безсъзнание. Дори в плен, в страховития лагер Заксенхаузен, духът му не може да бъде пречупен. Джак успява да избяга, бива заловен, бяга отново и накрая прекосява 150 километра през Алпите пеша, за да срещне свободата. ​Когато войната най-после свършва, след атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, повечето войници плачат от облекчение и радост. Но не и Джак. Той захвърля меча си с досада и измърморва с горчивина: „Ако не бяха тези проклети янки, можехме да си воюваме още 10 години!“ За него войната не е била кошмар, а последното голямо приключение на един човек, роден в грешния век.

🔴 На тази дата – 28 ноември… 1885 г. – Завършва обсадата на Видин с българска победа На 28 ноември 1885 г. приключва обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война. Сръбската армия многократно атакува крепостта, но българските защитници отбиват всички пристъпи с изключителна храброст. Успешната отбрана на Видин е един от ярките моменти в войната и доказва решимостта на българската армия да защитава Съединението. Тази победа остава символ на устойчивост и национално единство. 🇧🇬 На тази дата България помни!

Едноок готвач с необичайно чувство за хумор Американският актьор, продуцент, режисьор и сценарист Питър Фалк спечели световна слава с ролята си на лейтенант Коломбо в едноименния детективски телевизионен сериал. Само помислете – в продължение на 35 години (!!!) той играеше мъдрия детектив с необичаен външен вид и нестандартно мислене. Неговият герой, лейтенант Коломбо от отдела за убийства на полицейското управление на Лос Анджелис, имаше доста необичаен образ на полицейски детектив. За разлика от бруталните или силно интелектуални служители на реда, често срещани в този жанр, Коломбо имаше много обикновен и дори донякъде неподдържан външен вид, притежаваше много прости и винаги учтиви маниери и като цяло изглеждаше по-скоро като работещ човек, отколкото като висококвалифициран детектив. Той също имаше много необичайни очи и отчетливо кривогледо изражение, което добавяше още повече ексцентричност към странния му характер. Питър Фалк беше едноок. Да, дясното му око беше изкуствено. Като малко дете, на тригодишна възраст, Питър беше диагностициран със злокачествен тумор на ретината, наречен ретинобластом. Окото трябвало да бъде отстранено и той носел стъклена протеза до края на живота си. Въпреки това, Фалк останал жизнерадостен и развил отлично чувство за хумор. В края на Втората световна война Питър Фалк кандидатствал за служба във ВМС на САЩ, но бил отхвърлен поради очевидни проблеми със зрението. След това се присъединил към Търговския флот на САЩ, където работил година и половина като готвач и стюард. Много години по-късно мъжът със стъкленото око разказал страхотна шега, почти афоризъм, за времето си във флота: „Никой не го е грижа дали си сляп или не. Единственият на кораба, който трябва да вижда, е капитанът, а в случая с „Титаник“ дори той не виждал много добре.“ Сред военноморските мемоари на Питър Фалк особено харесвам един инцидент – доста оригинална шега – който най-добре илюстрира неговото уникално чувство за хумор. Един ден, през свободното си време, Питър се мотаел около кораба. Един едър мъж на име Джо започнал да го разпитва: как такъв крехък млад мъж като него е успял да влезе във флота? Фалк отговорил, че е упорит и е постигнал целта си, въпреки някои дребни физически проблеми. „Какви проблеми имате?“, попитал едрият Джо. Като доказателство за дребните си физически проблеми, Питър първо извадил два зъба (имал мост), след това извадил стъкленото си око и го поставил до зъбите си. И за допълнителен ефект се престорил, че разкопчава крака си... Силният Джо изведнъж пребледнял и обявил, че трябва да излезе за малко на палубата...

КАК СЕ Е РОДИЛО ПОКАЗВАНЕТО НА СРЕДЕН ПРЪСТ? Това е станало през далечната 1415 г. по време на така наречената Стогодишна война. Французите се заканили, че ако победят англичаните в битката при Аженкур, ще отрежат средния пръст на всеки пленен англичанин. Защо точно средният? Защото, когато загубят средния си пръст, английските стрелци никога нямало да могат да стрелят с дългия английски лък. Англичаните неочаквано победили. Тогава те започнали да се подиграват на французите, показвайки им среден пръст. Ето как се родила фразата "майната ти".

През 1919 г. легендарният шахматист Хосе Раул Капабланка дал сеанс на едновременна игра на шахмат с всички депутати от английския парламент. Той спечелил всички игри, а след края заявил пред репортерите : "Не открих дълбоки стратегически умения в опонентите си, но по отношение на тактиката те показаха изумителна изобретателност. Някои се опитаха да направят допълнителен ход, други върнаха вече взета фигура на дъската, с надеждата, че няма да забележа, а трети направиха пренареждане зад гърба ми. Като цяло, ако бях на мястото на избирателите, не бих имал доверие на депутатите и бих ги държал непрекъснато под надзор."

Променяйки речника си, променяме състава на кръвта. "Когато неврофизиологът каза, че фразата "изморен съм" променя състава на кръвта, залата се засмя. Но само седмица по-късно той показа резултатите: след произнасяне на отрицателни думи нивата на имуноглобулин при хората спаднаха с 12%. Мозъкът възприема речта не като звук, а като заповед за действие. Когато казвате "Не мога", тялото ви понижава мускулния тонус и забавя метаболизма. Гласът не е метафора, той е биохимичен превключвател. Един пациент с хронична умора започнал да заменя фразата "сривам се" с "възстановявам се". След 10 дни нивата на кортизола му се нормализирали. Учените обясняват: вибрациите на речта през блуждаещия нерв активират парасимпатиковата система – тази, която лекува. Дори интонацията променя сърдечния ритъм, сякаш тялото слуша собственика си. А гласът е единственият инструмент, който е пряко свързан с органите чрез този нерв. Изследване на Харвард показа, че думите с меки гласни повишават нивата на серотонин. Когато човек произнася "спокойно", се активира участък от челната кора, отговорен за баланса. А фразите с рязки съгласни – "трябва", "задължен съм" – активират стресова реакция – адреналин. Затова гласът може да лекува, когато носи сигнал за безопасност, а не за заплаха. След паник атаки жена започвала сутрин с три прости фрази на глас: "Дишам. Аз Съм. Тук съм." Месец по-късно лекарят отбелязал по-нисък пулс и по-добър сън. И това не е самовнушение, а физиология – вибрацията на гласа отеква в гръдния кош, подобрява газообмена и работата на диафрагмата. Тогава думите се превръщат в дъх, който лекува отвътре. Неврофизиологът обобщи: "Речта е най-недооцененият биохимичен инструмент." Търсим лекарства, забравяйки, че всяка дума вече е лек или отрова. Променяйки речника си, променяме състава на кръвта. И гласът става точката за достъп до тялото – без допълнителни средства – само със съзнание. Забелязали ли сте, че след фразата "всичко е наред" тялото наистина се отпуска?" Проф. Маркъс

Клане в Нанкин | То е част от Втората китайско-японска война Нанкинското клане е клане (несправедливо убийство на много хора), което се случва в Нанкин, Китай, през декември 1937 г. и януари 1938 г. То е част от Втората китайско-японска война, която е част от Втората световна война между Китай и Япония. По това време Япония се опитва да завладее Китай, а Нанкин е китайската столица. Японската армия достига Нанкин на 13 декември 1937 г. и започва да избива хиляди и хиляди мъже и момчета и да изнасилва хиляди и хиляди жени и момичета. Някои японци твърдят, че боевете в Нанкин са били същите или не много по-лоши от боевете на други места и в други войни. Това просто не е вярно. Има много доказателства от китайците, от външни лица, които са били там, от външни лица, които са го изследвали, и от самите японци, че нещата са били много по-лоши. Имало е много, много военни престъпления: убивани са войници без оръжие; убивани са хора, които не са били войници; много хора са били измъчвани (наранявани много тежко), осакатявани (наранявани по начин, който никога не може да бъде поправен) или убивани по много жесток начин; много хора са били изнасилвани (принуждавани да правят секс) или принуждавани да работят и третирани като вещи. Разполагаме със заповеди от лидерите на войниците, които им казват да правят такива неща и да не спазват правилата срещу тях. Клането в Нанкин е било толкова лошо, че някои дори го смятат за вид геноцид (опит за унищожаване на цяла група хора). Споменът за Нанкинското клане - и гневът срещу опитите да се отрече, че то се е случило, или да се почетат войниците, които са го ръководили, в храма Ясукуни в Токио - все още предизвиква трудности между китайските и японските правителства и между китайския и японския народ.

Това е една срамна за българите история. Историята на рода на великия българин Васил Левски, която историците не познават или не обичат да разказват. Нашата историография мълчи по въпроса за семейството на Левски и има основание. Защото случилото се с тези хора е върха на унижението! Национален позор - в най-чистия смисъл на тази дума. Родителите на Левски -- Иван Кунчев и Гина Караиванова (по мъж Кунчева) имат пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Петър Кунчев е най- малкият брат на Васил Иванов - Кунчев, Левски. Роден е през 1844г. и 7 години по- малък от своя най- известен брат. Името му отсъства в българската национална памет, дори в родното му Карлово. През 1851г. умира баща му. И той поема по пътя на брат си Васил - революцията за освобождението на България. Напуска Карлово заради дейността на брат си. Изселва се в Пловдив и във Влашко. Носи непокорния характер на брат си Васил. Отказва да плаща унизителния данък ,,бедел'' на турците. Участва във Втората легия през 1867г. След смъртта на брат си тръгва да отмъщава на предателите на брат си. Пристига в Ловеч, за да отмъсти лично на поп Кръстю, набеден за предател. Но преди да предприеме каквито и да било действия, прави свое разследване, след което заявява категорично: "Няма каабат (т.е. вина) попа". Продължава обаче борбата за свободата на България. През 1876г. е активен участник в четата на Христо Ботев. Там се е подписвал Петър Трети Левски. Той е тежко ранен в сражение с башибозуците във Врачанския Балкан. Петър е арестуван от властите като нарушител на обществения мир и участник във въоръжена незаконна група и е заточен в Диарбекир. Успява да избяга в Русия, за да се включи в Българското опълчение през 1877г. С него участва в боевете на Шипка. Там е ранен на три места - в главата, гърдите и краката. След лечение в Харков, Русия, десният му крак е ампутиран. Завръща се в освободено Карлово непосредствено след Сан Стефанския мирен договор вече полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен. Разбира,че майка му се е самоубила от глад, хвърляйки се в един кладенец на 27 януари 1878г. Тежко преживява смъртта на майка си. От 5-членото семейство остава жива само сестра му Яна. Братът на Васил Левски е инвалид и вече полусляп. Никой не му подава ръка и той е принуден да проси по улиците. С оскъдните подаяния помага на Яна - вдовица с 4 деца. През 1881 година издъхва страдалчески, от туберкулоза и глад, задушен от белодробен кръвоизлив, след тригодишна просия в родния си град Карлово. Умира на улицата. Това е един от поучителните примери в следосвобожденска България. По този начин българският народ, в лицето на съгражданите на Апостола на свободата, се „отблагодарява" на неговия брат. От интернет

https://iskamdaznam.com/legenda-za-pette-sveshteni-planini/

❓ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ... Само 14 км. между Африка и Европа – толкова късо е разстоянието в най-близките точки между двата континента. Това място е при тясната отсечка на Гибралтарския проток. В този район откъм крайбрежието на Африка е мароканското село Едалия (Eddalya), а от страната на Европа е испанското градче Тарифа (Tarifa). Иначе близки големи градове са Танжер откъм Африка и Гибралтар откъм Европа. Този проток е морски път, който свързва Средиземно море с Атлантическия океан. 14 км. един добър плувец спокойно може да ги превлува. Припомням, че българският плувец Петър Стойчев на един път превлува протока Ла Манш, който е 32 км. по права линия в най-близките точки между двата бряга. В представите на повечето българи и европейци Африка изглежда далечна, а всъщност тя е толкова близо. Та, 14 км. е разстояние между две села, примерно.

https://iskamdaznam.com/diktaturata-v-dreven-rim/

По време на Втората световна война германският филиал на Coca-Cola вече не получавал съставките от САЩ. Директорът Макс Кейт бил принуден да импровизира нова рецепта от остатъци от плодове и суроватка. Нарекъл я „Fanta“, от Fantasie („въображение“). Една от най-продаваните напитки в света се родила в разгара на Втората световна война – не от изобилие, а от липса. През 1941 г., заради ембаргото, наложено на Германия, филиалът на Coca-Cola в страната вече не получавал основните съставки от САЩ: тайния сироп и плодовите екстракти. Макс Кейт, директорът на фабриката в Есен, бил изправен пред избор: да спре производството или да измисли нещо ново. Той избрал втория вариант. Събрал всичко, което можело да се намери на пазара: остатъци от плодове, пулп, суроватка и кори от ябълки или портокали. От тях направил сладка напитка с плодов вкус, която нарекъл „Fanta“ – съкратено от Fantasie, което на немски означава „въображение“. Това била смела импровизация, направена в период, когато ресурсите били строго разпределени, а всяка хранителна стока – ценна. Fanta се продавала добре в Германия по онова време, превръщайки се в местна алтернатива на Coca-Cola. След войната американската компания възприела рецептата и я превърнала в глобална марка... Днес Fanta се произвежда в над 180 държави и има десетки вкусове, но малцина знаят, че историята ѝ започва от криза – не от маркетингова кампания, а от нуждата да се оцелее.