С̷т̷е̷п̷н̷и̷я̷т̷ В̷ь̷л̷к̷

„Според думите на Свами Сатянанда към мен, когато ме приемаше като западняк в своята „индуистка мисия“ през 1936 г. — в Индия „представен чрез индуистки израз и интегриран в арийската традиция, каквато е оцеляла в Индия“. Той открито представяше нашия Фюрер на индуистките тълпи като „единственото въплъщение на Вишну на Запад“ — Вишну, Силата, която се стреми да „запази“ нещата такива, каквито са били в първоначалното им съвършенство, т.е. Силата „Срещу времето“. Той го правеше и това изглеждаше напълно естествено. И аз също. И все още го правя днес. Наричам го „не въплъщението на Калки, Този, Който ще дойде“, а неговият Предтеча.“ ~ Савитри Деви

"Ако самият Всеотец трябваше да извади собственото си око и да виси на Игдрасил девет нощи в преследване на висше знание, колко по-големи усилия трябва да се очакват от теб, един смъртен, да положиш, за да се доближиш до висшето си аз? Безсмъртните са постановили, че нищо истинско не се постига без жертва на страдание. Само глупакът вярва в противното. Старото трябва да умре, за да се роди новото. Утрешната зора принадлежи на онези малцина, които ще преодолеят себе си, на победителите на смъртта." ~ Скитащият спартанец

„Вече не вярвам в короновани глави. Романови бяха гнили, като Бурбоните или Хоенцолерните. Всичко това е част от стария свят. 21 юни 1920 г. Лятно слънцестоене. Заповядах на казаците си да запалят огньове по хълмовете около Даурия. Болшевишките партизани ще се чудят какво им подготвяме. Казано по-просто, още една революция, малко по-страшна от тяхната. Те се покланят на червената звезда. Ние празнуваме жълтото Слънце. Религиозна война. “ ~ Барон Роман Федорович фон Унгерн-Щернберг

„Когато обикновеното мислене на високообразования човек започне да разглежда „раждането на деца“ като въпрос на плюсове и минуси, настъпва великият повратен момент.“ ~ Освалд Шпенглер

"Тези, които знаят как да дишат въздуха на моите писания, знаят, че това е въздух на висините, силен въздух. Човек трябва да е създаден за този въздух, иначе рискува да настине от него. Ледът е близо, самотата е необятна." ~ Фридрих Вилхелм Ницше

В живота има моменти и ситуации, които безмилостно ни дърпат надолу. Тогава се появява това чувство на безпомощност, разпространява се в нас и изглежда невъзможно да се отърсим от него. И така се появява чувството, че не можем да го преодолеем сами. В тези моменти почти нищо не помага и тежестта на света се усеща твърде тежка, за да я понесем, което затруднява възприемането на обнадеждаваща перспектива. Също така е много трудно да видим истинските силни страни, които все още се крият дълбоко в нас. Те никога не са напълно изчезнали. Това са суперсилите, които от време на време се разкриват, макар и само за кратък миг. Когато се окажете в такова състояние на отчаяние, гледайки празно напред, трябва да погледнете навътре. Погледнете в себе си и се запитайте.. 'Как стигна дотук? Как успя да стигнеш толкова далеч, за да стигнеш до точката, в която си днес?' Когато разпознаете себе си, независимо колко тежка е ситуацията, вие също виждате в тези моменти кой наистина сте. Осъзнавате, че винаги вие можете да си помогнете, да се надигнете и да се изправите отново на крака. Това изображение изобразява същия човек. Това е човек, който си помага сам. Човекът, който лежи безпомощен на земята, изпитва силната си същност, след като я е разпознал.. ... , продължавайте да вярвате в себе си, независимо колко трудни и предизвикателни могат да бъдат нещата. ... нищо не се случва без причина.. Всички ние растем чрез своите предизвикателства и преживявания. И тези преживявания ни оформят в хората, които сме били предопределени да бъдем. Затова, обърнете се към вътрешното си Аз, това, което в момента лежи безпомощно, и му помогнете..

В състояние съм, в което, ако почувствам нужда да се дистанцирам от някого, не го поставям под въпрос. Просто го правя. Вече не губя енергия, опитвайки се да го разбера по-късно или по някакъв друг начин. Интуицията ми вече ми казва всичко, което трябва да знам или от което се нуждая.. ... благодаря, но аз вече го знам, дори преди да си го помислил или казал..

Ти не си нито слаб, нито грешен.. Ти си добър такъв, какъвто си, живееш в момента и го правиш прекрасен по свой собствен начин. Не позволявай на никого да ти казва друго. Променяш се както желаеш и толкова често, колкото желаеш. Темпото ти е точно както трябва и е предназначено само за теб. Усмихни се и продължи напред, без да се отричаш, да се опитваш да се впишеш или да се тревожиш за другите. Просто запази тази магия за себе си, за да можеш да запазиш и спокойствието си. Фокусиран си върху себе си, защото в момента се освобождаваш от старото си, програмирано аз. Ти си такъв, какъвто си, защото си изпреварил времето си..

Изкуството на Войната https://youtube.com/watch?v=ipIgsfiJBi8&si=WCohbruV5Hqw5uKB

ВСИЧКИ ЕЗИЦИ ПРОИЗЛИЗАТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА https://youtube.com/watch?v=atqDR0BnHdA&si=3XAFiRI90rhBpk6a

Понякога да полудееш е правилният отговор на реалността.. Истинската лудост може да не е нищо друго освен самата мъдрост, която, уморена от откриването на мръсотията на света, е взела интелигентното решение да полудее..

„Да знаеш кое е правилно и да не го правиш е най-лошият вид малодушие.“ ~ Конфуций

„Когато разбраха, че имам достатъчно пари, за да си наема хотелска стая, искаха да знаят защо спя на полето. Не можеш да обясниш това на полицай, иначе ще трябва да му изнесеш лекция.“ ~ Джак Керуак

„Човек трябва да бъде бунтар в общество от идиоти, демократи и мекотели. Разбира се, те ще отговорят с омраза или безразличие. Бъдете изгнаник в пустинята на анонимността, в пустинята на незначителността. Те не осъзнават, че ви правят услуга. Добре е да сте далеч от цялата тълпа.“ ~ Юлиус Евола

Дай ми постоянството на океанските вълни, които правят всяко отстъпление отправна точка за ново напредване..

Очите са безполезни, ако умът отказва да вижда..

Не харесвам времената, в които живея. Изобщо не ги харесвам. Това не е моят свят. И не искам да бъде. Невероятно ми е носталгично. Ще умра от носталгия..

„Могат да те принудят да кажеш каквото и да е, но няма начин да те накарат да повярваш в това. Никога не могат да влязат в теб.“ ~ Джордж Оруел

В спомените за преживяното откриваме същността на това, което сме, и наследството, което оставяме след себе си..

Светът на историите винаги е бил свързан с нашия реален свят..