Землевеж

През всяка от последните години деца - малолетни и непълнолетни, биват уличени в убийство или опит за убийство в България. Макар децата да са малцинство сред обвиняемите и осъдените за подобно престъпление, те все пак представляват изненадващо висок дял от извършителите. Напр. през 2023 при общо 52-ма осъдени за убийство, тези на под 18 са над 1/10. През 2024 от общо 15 осъдени за опит за убийство, децата са над 1/8. Доколкото броят малолетни и непълнолетни извършители е малък и варира силно по години, не може да се говори за стабилен дял на участието им в престъпността. Същевременно не е нетипично част от извършителите да са на под 18 - напр. с 3 уличени в изнасилвания и 2 в опит за изнасилване, 331 в телесни повреди или 2538 в кражби през 2024. Смятате ли, че детската престъпност е проблем в България?

Нелегалната имиграция се посочва като една от водещите теми за избирателите в Европейския съюз (ЕС) през последните години. Фокусът върху проблема е съпътстван от ръст в популярността на партии, поставящи го в основата на програмите си, както и от втвърдяване на тона сред други политици от целия идеологически спектър. Броят нелегални прекосявания на границите на съюза бележи сериозен, почти троен ръст през 2022-23 спрямо нивата от преди пандемията. Същевременно рязко се увеличава броят такива прекосявания на мигранти от Африка и от полуостров Индостан, т.е. от Индия, Пакистан и Бангладеш. Макар през последните 5 години общо над 1,3 млн. души да влизат нелегално в ЕС, тази стойност все пак остава далеч под нивата от бежанската криза около 2015. Тогава едва за една година са установени 1,8 млн. прекосявания, като съответната вълна се "успокоява" чак през 2018.

Енергийната интензивност на една икономика измерва общо колко енергия под различни форми използва тя спрямо размера си, т.е. по-ниската интензивност сочи към по-висока ефикасност. Разбира се, стойността зависи и от това кои са ключовите отрасли - традиционно напр. тежката индустрия "харчи" повече от сферата на услугите като счетоводство или дизайн на софтуер при еднакъв "аутпут", измерен в пари. Друг важен фактор е снабдеността на домакинствата с енергоемки уреди, ползването на отопление и охлаждане и разпространението на превозни средства. Българската икономика е значително по- енергоинтензивна от средноевропейската и от тази на повечето си съседите освен Сърбия. Въпреки това тя бележи голямо подобрение по този показател, като по последни данни "харчи" само половината от енергията, която е била нужна на единица брутен вътрешен продукт (БВП) 10 години по-рано. Впрочем сходно подобрение е налице и в Румъния, макар и от много по-добра база.

В края на 2025 Австралия става една от първите държави, които ограничават употребата на социални мрежи за деца и младежи. Нов закон в сила от декември изисква от най-популярните платформи, но и потенциални бъдещи такива, да изтрият профилите на под 16-годишните, както и активно да верифицират възрастта на потребителите. Три месеца след въвеждането на новите правила отговорната институция установява, че делът от 10-15-годишните, ползващи вече забранени социални мрежи, е останал почти непроменен на 82% спрямо 86% преди това. Обяснението се корени най-вече в провал от страна на платформите да верифицират (правилно или изобщо) възрастта на ползвателите, но и в увеличение на дела на тези, които използват мрежите без собствен акаунт.

50% от младежите на възраст 18-34 в Европейския съюз (ЕС) живеят с родителите си, участвайки като бенефициенти и/или с принос в бюджета на домакинството. Този дял остава практически непроменен през последните 10 години, макар в отделни държави да се наблюдава известно подобрение или влошаване. В ЕС повече млади мъже (54%), отколкото млади жени (45%) живеят при родителите си. Същото е вярно в още по-голяма степен в България, където за мъжете на 18-34 е с около 50% по-вероятно да живеят с родителите си, отколкото за жените на същата възраст. Над 2/3 от младите българи, но под 1/2 от младите българки живеят така. Разликата по полове може да се обясни с различни фактори - напр. с по-ранен брак при жените и по-високото им участие във висше образование, което често предполага местене до друго населено място.

В енергийния баланс на дадена страна влизат първични ресурси, които отчасти се преобразуват за крайното си потребление. Така напр. енергията от въглища може да се ползва като електричество, минавайки през ТЕЦ, но и направо чрез изгаряне в домашна печка. Енергията от различни суровини или услуги може да се приравнява в еднакви мерни единици за сравнение - напр. джаули или нефтен еквивалент. Серията графики показва различни аспекти на ситуацията в България по последни данни. Приблизително едва половината от брутната доставена или налична енергия в българския баланс достига до пряка употреба заради загуби в преобразуването, но така добива и формата, нужна за практическо приложение от домакинства и бизнеси.

През първата половина на 2026 в България са продадени 84 хил. недвижими имота. Броят им за този период бележи спад от 17% на годишна база и е най-ниският след първото полугодие на 2020, когато започва пандемията. Последната година преди това с по-ниска стойност е 2010, когато глобалната финансова криза удря с пълна сила страната. През месеците януари-юни в България обикновено се продават около 90-100 хил. имота през последните 15 години с малки изключения - напр. пиковата 2022. Същевременно второто полугодие традиционно е по-силно за пазара. Едва в края на годината би могло да се прецени дали е налице траен общ спад на продажбите. Разбира се, броят сделки не отразява непременно тяхната обща парична стойност или развитието на цените, като засега не се наблюдава поевтиняване. Спадът от януари насам може обаче да отразява теорията, че имотният "балон" е захранван донякъде от харчене на големи суми в лева преди приемането на еврото през 2026.

През последните години в медиите често се споменават данни за големия брой неработещи в България. Макар различни дефиниции да отговарят на това общо понятие, обикновено се имат предвид тези, които нито работят, нито активно търсят работа. Те не се смятат формално за безработни, а са извън работната сила. В много от тиражираните числа по темата се изхожда от големи суми, включващи нелогично и хора над пенсионна възраст. В други случаи не се вземат предвид причините за отсъствие от пазара на труда. По последни данни към първото тримесечие на 2026 броят им възлиза на малко над 1 млн. души сред тези на възраст 15-64. Жените измежду тях - 593 хил., са значително повече от мъжете - 480 хил. Докато малък дял - 91 хил. или 8,4%, биха искали да работят, но са се отказали по различни причини да търсят работа, повечето не желаят.

Към месец юни 2026 България е на трето място по обща инфлация на годишна база в Европейския съюз (ЕС) след Румъния и Литва. Въпреки сериозния ръст в началото на 2026, изстрелял страната до едно от челните места по този показател, през последните две години увеличението на цените в България е по-скоро умерено на европейския фон. При инфлацията само на храните обаче България отчита сред най-високите ръстове в ЕС поне от година насам, докато в други държави се наблюдава дори спад. Храната същевременно е стока, за която в България отива по-висок дял от доходите на хората. Измежду географски близките членки на ЕС Румъния бележи истинска инфлационна криза със стойности, приблизително двойни на българските в последните години. Ситуацията в Хърватия и Гърция е сходна, макар инфлацията в последната да остава значително по-ниска доскоро. Смятате ли, че сравнително голямото поскъпване на живота в България е очаквано и защо?

С изключение на някои от първите избори за Народно събрание (НС) след демократичните промените - през 1991 и 1994, избирателната активност в България никога не прекрачва 3/4, а освен през 2001 остава и под 2/3. През последните години активността варира около 1/2 и често остава дори под тази стойност. Това означава, че голям дял българи с право на глас не пожелават да имат представителство в парламента или са възпрепятствани от обстоятелствата да гласуват - напр. бидейки в чужбина далеч от избирателна секция. Обичайната аритметика, създаваща правителства с малко над 50% от гласовете на избраните депутати (заветните 121), води до ниска представителност на изпълнителната власт.

България е сред европейските страни с едновременно ниска средна гъстота на населението - малко хора на много площ, но и с висока концентрация на хората в малко на брой градове и райони. Докато големите планински масиви логично са ненаселени, същото се отнася за обширни селскостопански (или запустели) земи из Дунавската равнина и особено в Северозападна България. 90% от населението живее във или около областните градове, както и в по-гъсто населени коридори напр. по Струма, Марица или Черноморието. Смятате ли, че населението в сега обезлюдяващи се региони може да се повиши в бъдеще?